15 септември 2026 г. · 1 мин. четене
Първите 90 дни решават дали назначението работи
Повечето ранни напускания се задават много преди края на изпитателния срок. Какво да има на ден 1, ден 30, ден 60 и ден 90.
Едно назначение не е успех в деня, в който се подписва договорът. То е успех в края на изпитателния срок, когато и двете страни знаят, че решението е правилно. Между тези две точки стои частта, която повечето компании оставят на случайността.
Ден 1: запишете как изглежда доброто
Преди да пристигне лаптопът, запишете какво трябва да постигне ролята през първия месец, с кого ще работи човекът и колко често ще разговаряте. Две страници стигат. Отнема час и премахва най-големия източник на ранно напрежение: двама души с две различни представи за една и съща работа.
Ден 30: назовете търканията, докато са малки
След тридесет дни всичко все още може да се поправи. Задайте директните въпроси: какво е неясно, какво върви по-бавно от очакваното, за какво чака новият човек. Запишете отговорите и какво се променя заради тях.
Ден 60: коригирайте курса, а не човека
На ден 60 вече знаете дали обхватът е бил правилен. Понякога работата на хартия не е работата, която съществува. Да коригирате обхвата сега е евтино; да го откриете след изпитателния срок не е.
Ден 90: междинен преглед на база доказателства
Междинен преглед на изпитателния срок, който завършва с „ще видим“, не помага на никого. Използвайте scorecard-а от ден 1: какво е постигнато, какво не и как изглежда планът за развитие за остатъка от изпитателния срок. Ако отговорът е не, и двете страни са го очаквали и все още има време да се действа.
Нищо от това не е сложно. Това е структура, за която в една растяща компания никой не отговаря. Точно там обикновено влизаме ние.